- Kristina Made Me! - казаха Страшно Сладките Неща

– Kristina Made Me…не,не, мен не ме е създала Кристина ☺️ за това са се погрижили мама и тате 😊. А какво създава Кристина? ееееем няма да ти разкрия още в първите редове, защото това би било все едно да ти разкажа филма преди да е започнал или книгата преди да си я отгърнал 😜. Ще те оставя, мили читателю, сам да откриеш отговора на този въпрос, нооо понеже съм много добричка ще ти дам една подсказка – Кристина създава Страшно Сладки Неща 😊

Фрииланс илюстратор съм от три години, не беше планирано, но е супер! Завършила съм бакалавър Графика и магистратура Графичен Дизайн, и двете в Художествената академия.
Наистина не зная какво да напиша тук, може би малко любопитни факти:
Не обичам коне, sci-fi и джаз – три неща, които почти всеки обича. Често гледам филми и сериали, докато рисувам и заради това пропускам много важни моменти всеки път. Правя страшна мусака и супер як ябълков кекс – мога да дам рецептите!

Обикновено първият ми въпрос е свързан с името на марката, но при „Kristina Made Me“ това е ясно 😉 и за това ми е по-интересно да разбера, дали освен десените, сама изработваш чантите и несесерите си? Ако, да, от къде е тази страст?

Всичко си правя самичка, което може и да не е най-добрият вариант, но само така мога да съм сигурна, че всичко е както трябва и както искам да бъде. Единствената ми страст е рисуването, всичко друго, което правя е провокирано от желанието ми нещата, които правя за себе си да имат живот извън Facebook и Instagram. Научих се да шия юни 2019-та, до преди това не бях пипала шевна машина и супер много ме плашеха. Но се радвам, че направих тази крачка, защото едно е да нарисуваш картина и някой да я закачи в дома си и съвсем друго да я разнася по цял ден със себе си, та чрез чантите и несесери, изкуството ми има възможност да се превърне и в любима вещ.

Първото, което видях от творбите ти бяха едни страхотни чанти с десени на лимони, сладоледени кактуси, банани, филии-чичковци и лисички. Как от илюстрации се стигна до десени и чанти?

Направих един десен, за да се науча как се прави, после направих още 10-тина и ги правех просто, защото ми харесваше, имах идеи за бълване. Отне ми малко време да събера смелост да отпечатам плат, но след като направих първата чанта всичко стана сууупер лесно. И се убедих, за пореден път, че ме е страх от глупости и, че мога всичко стига да направя първата крачка.

Имаш много весели и забавни илюстрации, и съвместно с тях и доста страшни…как се е получила тази странна комбинация?

Абсолютно искренно нямам представа, но в много отношения съм така. Слушам metal core и Дисни песни, искам да ставам супер рано сутрин и вечер да работя до късно, искам да спра шоколада и захарта и същевременно да мина на шоколадова диета. И сладките и страшните неща, които рисувам ми доставят огромно удоволствие и за момента има някаква граница между тях, която се надявам да успея да я премахна и да започна да правя Страшно Сладки неща.

splitstyle-kristinamademe-Preobrazyavane_ill_16

splitstyle-kristinamademe-Preobrazyavane_ill_03

Напред

Много се забавлявах с едни шантави илюстрации, за които по-късно разбрах, че са плод на случайно изтеглени листчета. Как се зароди тази идея?

Идеята принципно съществува сред хора, които нямат много време за рисуване и когато седнат не знаят какво да нарисуват. Аз не съм от тях, та при мен по-скоро интересно беше как ще съчетая на пръв поглед несъчетаеми обекти и настроения. Първата серия листчета, дори беше написана от друг човек, за да ме извади от комфорта на нещата, които рисувам принципно.

Опиши се с три думи. А може ли скица по тези думи?

Нямам идея как да се опиша… знам само, че съм забавна и нерешителна до момента, в който не направя първата крачка, после ставам супер решителна. Та, ето пак контрасти, от зодията ще да е. Но ми стана интересно, ако през последите, да кажем 10 години, в началото на всяка година се бях описвала с по три думи, колко ли щяха да са се променили тези думи.
Както и да е, винаги съм мразела да се рисувам, затова ето ви тази Кристина Лисица:

И за финал, пожелай нещо на читателите ни?

Пожелавам ви да сте по-смели и да преследвате, това което искате, както кучето ми преследва случайно изпуснат на земята фъстък. Всъщност това май го пожелавам на себе си. На читателите пожелавам да намират начин да се чувстват добре и в най-неприятните ситуации, защото това си е ценно качество!

Благодаря ти, Кристина за отделеното време