Всички знаем приказката за Снежанка и седемте джуджета,нали? А знаете ли, че джуджетата са били осем? Не? Е, и аз не знаех, докато не срещнах осмото джудже и то не ми разказа тази история, която започнала много преди Снежанка да се появи.
Живели някога, много отдавна, на края на една гора дружината на джуджетата-миньори. Седемте вече ги познавате от приказката – Знайко, Срамежливко, Сънливко, Кихавко, Веселушко, Глупи и Сърдитко, а осмото джудже се казвало Панталей. И той като другите джуджета си имал характерна черта, даже две – много обичал да пътува и да разказва за видяното. За това всеки ден си измислял нов маршрут до мината, а вечер разказвал за видяното на дружината. Така живеели си осемте джуджета съвсем обикновено, даже бих казала и скучно. Нямали си никакви забавления освен трудът и разказите на Панталей. Понякога и другите джуджета тръгвали с него по заобиколните пътеки към мината, но Сърдитко толкова много мърморел, че вече използвали само най-кратката пътека. И това превърнало живота на всички в още по-обикновен и скучен. Един ден на Знайко му хрумнала гениалната идея да изпратят Панталей да обиколи света, за да може да ги забавлява с разказите си. Речено-сторено и той тръгнал по света. Но света е голям, а крачетата на джуджета – малки, та за това все още Панталей не е обиколил света, но всеки ден изпраща на своите другари разкази за чудните места, които вижда и хората, които среща. Така срещна и мен 🙂