Masha’s mushrooms или гъбена супа за душата

Masha’s mushrooms или гъбена супа за душата

В началото на всяка блог-статия бях решила да споделям личните си емоции, фантазии и впечатления от „разходките“ ми в света на авторите, за които пиша. Но този път началото ще е едно стихотворение от Мария Бурова – Masha’s mashrooms.

Уморена от мислите им, поемам глътка въздух.

Протягам ръце към Слънцето в очакване да бъда спасена.

Затворих мечтите си в стъклена кутия и я пуснах във времето.

Нека попадне в ръцете на някой,

който може да разчете магията.

Плувам в зелена вода и късам мрежите

с които светът се опитва да ме превземе.

Лошото у хората се блъска пред очите ми,

необуздани кълбета се търкалят в душата ми.

Заливам косите си с лъчиста вода и

доизчаквам доброто да ме хване за ръка.

Уших си необикновена рокля и полетях към синевата

в търсене на въпросите, за да им подаря отговорите.

Времето изтича. Мирише на мъдрост.

Колекционирам незабравени книги,

дълбоко в съзнанието пишат редове.

Студено е. Рисувам спирали. Видение. Кошмар. Мечта.

Ровя в почвата от която съм създадена и търся Онази.

Онази която плете от истини сърцето си.

Онази която иска да диша света без да въздиша.

Онази която иска да излезе от кошера и да създава.

Водовъртежи от искане в очакване да бъдат поискани.

Заглушени викове, наивни надежди.

Всичко е в делата ти. Чукам. Отвори.

Не спирай. Върви.

И нека да ви запозная и със самата Мария. Това е една не съвсем кратка визитка 😉 така е,когато човек има какво да каже и покаже.

Казвам се Мария Бурова и завърших средното си образование в художествената гимназия  „Цанко Лавренов“ гр. Пловдив, специалност живопис. После продължих своето развитие в Свободен университет „Черноризец Храбър“ гр.Варна като изучавах моден дизайн.

Взимала съм участия с мои модели в ревюта, конкурси и арт събития. Участвала съм в организиране на благотворителни каузи и модни партита с Feel the chemistry Djs.

Представих свое модно шоу в родния ми град Раковски, беше голямо вълнение и Благодаря на всички които застанаха до мен.

Заминах за Италия с мисълта да продължа развитието си като творец там. Участвах в изложби и представих  моделите си в Eco Etruria Festival. Същите творения представих и в Рим в един bookbar.

Българския ми корен ме дръпна силно и се върнах в България, като скочих в нещо ново за мен. Започнах работа във Витражно студио и там се запознах с тънкостите в създаването на витражи и красотата на стъклописите.

После ми се случи най-вълнуващото чувство за една жена – станах майка и се от дадох изцяло на грижи към детето ми.

И така до ден днешен заредена с нова енергия, мотивирана да вървя напред към стремежите си да покажа един различен поглед на света.

„Луди мисли, шантави идеи, невъзможни неща!“ Ето това ще срещнете в чудния свят на Мария.И веднага ми изниква въпроса защо избра да кръстиш това чудно местенце Мasha’s mushrooms?

Забърквам гъбена каша с мислите, емоциите и усещанията си и след това „храня“ хората с въображението си.

Роди се спонтанно  преди години, не съм го мислила, не съм го търсила. Беше от моментите, в които идея изкача в съзнанието ти и си казваш: Това е!

Първото нещо, което видях от Мария бяха едни рисувани кецове – жестоки, шарени, сюрреалистични…Разкажи ми от къде идват тези шантави, шарени идеи?

Бях предизвикана от моя приятелка да ѝ нарисувам кецове. Получиха се толкова добре, че последваха следващи и следващи.

Понякога спазвам тема по желание на клиента, като всичко минава през моят почерк, а някои ми се доверяват напълно за цвят, излъчване и композиция.

Имам си ритуали преди да започна да рисувам каквото и да е. Обичам тишината, да се чуя, да усетя, да го видя това което искам да разкрия. Понякога мисълта движи ръката ми, друг път ръката ми движи мисълта.

Много съм щастлива, защото това лято много от кецовете заминаха за Палма де Майорка, но когато нещо е направено с любов, то няма граници.

Но освен, че рисува умопомрачително Мария се занимава и с още много неща, за които нека сама да ни разкаже.

Аз съм артист и опипвам почвата с ръцете си. Освен рисуването върху кецове, дрехи и чанти, друга моя страст е рисуването върху стъкло. Там се впускаш в една друга магия между теб, цветовете и играта със светлината. Още нещо, което ми доставя удоволствие е да правя бижута и главно обеци. Бродирам ги върху филц и пришивам към тях мъниста или камъни. Получават се доста екзотични и са много ефектни за пролетта и лятото. Взимала съм участие с мои творения в благотворителни каузи и помагам винаги с каквото мога. За мен това е много важна човешка черта. Подавам ръка с вяра в доброто.

Сигурна съм, че всичко което сътворяваш минава освен през ръцете ти и през сърцето ти, но все пак кое от всичко изброено е голямата ти любов.

Всички хора около мен знаят, че имам мечта и тя е да създавам дрехи. Завърших моден дизайн в Свободен университет „Черноризците Храбър“ гр. Варна. Винаги казвам, че там аз открих себе си и стилът си.

Искам дрехите които създавам да говорят, да разказват, да напомнят и да носят послания. Аз не „робувам “ на модни тенденции и цветове. За мен модата е изкуството да  изкараш чувствата и вдъхновенията си, да съумееш  им дадеш живот чрез плата и формата. Харесвам сложността в кройката  и пипкавостта на детайлите. В моите ръце една дреха е повече от просто готов продукт. Тя може да е история, приказка. Може да е сън.

рокля от мария бурова

 „Втори ден рисувам аз, просто без да спирам, а бои, бои у нас – само си избирам. Боядисах този свят с най-любимия ми цвят.“ Тази песничка ми се върти в главата когато се „разхождам“ в страничката ти и се чудя как ти би боядисала този свят?

Не знам защо, но веднага си представям планина и едно цветно небе, а долу на поляната се вие хоро.

Ако можех бих нарисувала добродетелите у хората. Бих им дала повече смелост, човечност, искреност и великодушие.

Освен, че твориш красоти ти преплиташ в тях и различни социални теми. Разкажи ми какво те провокира и вълнува в ежедневието ти.

Вълнуват ме чисто човешките взаимоотношения и будността в хората.

Имам син на 4 години и сякаш когато вече си родител все по-надълбоко се замисляш какъв човек всъщност си. Какво ще покажеш на детето ти и какво ще попива от теб през годините.

„Боря се“ срещу системата от навици, която имаме изградена като общество.

Нужно е всичко да се обърне като пясъчен часовник и да започне да тече наново, като започнем от образованието на децата ни до отношението към възрастните хора.

От това, което видях имаш много шантави идеи, но ми е интересно, коя е ти е любима и защо?

Реших да се потопя в една тема, която влезна дълбоко в сърцето ми и това е създаването на Дипломната ми работа, която носи името “ Обръснах главата си. Не умирам!“ Исках да създам колекция, чрез която да вдъхна живот на хората които се борят с диагнозата рак. За мен това е тема, за която е нужно да се говори открито. Чрез всичко това исках да изразя подкрепа, че винаги има надежда и  това не е краят.

Щастлива съм, че докоснах хората и може би съм ги накарала да се замислят. Тогава дипломната ми работа беше оценена като най-добрата.

Беше предизвикателство за мен, защото после представих изложба със скиците и ревю с моделите на Eco Etruria festival в Италия. Същото се случи и в Рим в един bookbar.

Към това се стремя да разказвам  чрез нещата които създавам и да има смисъл.

рисунка от мария бурова

Открих и друго интересно за теб докато „воайорствах“ в личния ти профил, ти пишеш стихове.Разкажи ми за тази твоя страст.

На този въпрос отговарям с широка усмивка, защото не го правя професионално, а е просто усещане. Когато бях малка винаги четях списъка с книги които ни даваха в училище, но нямаше страст и любов, защото беше по задължение. Когато отново сама преоткрих колко богатство има в книгите се роди истинската любов да чета, защото четенето развива въображението и може би от там започнаха да излизат мисли и думи във времето реших да ги записвам. Винаги се ражда нещо ново след преживяна история, ситуация. Много често вечер преди да заспя изникват изречения в главата ми и бързам да ги запиша, за да не ги изгубя. Признавам си, че много ми помага това изливане върху листа и почти към всяко стихотворение виждам картина. Определено и тук влагам душата си.

С това богато въображение съм почти сигурна, че вярваш в дядо Коледа 😉какво си пожела на добрият дядо за празниците?

Точно затова, че е богато не ми е нужно да си пожелавам нещо на някой, а просто да го пожелая истински и да го видя със сърцето си.

Пожелавам си спокойствие в мен и в света.

Пожелавам си страст в начинанията и топлина в семейството.

И за финал какво би пожелала на читателите ни?

Търсете доброто, злото само се шири, а колелото се върти.

Благодаря на Мария, че сподели частица от своя свят с нас 🙂

Ние от SPLiT ти пожелаваме да продължаваш да забъркваш все такива чудни каши 🙂

Може да последвате Мария в Facebook на Masha’s mushrooms.

Ако интервюто ти е било интересно и искаш да го споделиш с повече хора, можеш да използваш бутоните долу ⬇️

Вашият коментар